Възпаление на ушния канал (външен отит)
Възпалението на ушния канал (познато също и като външен отит) се определя като бактериално, гъбично или алергично възпаление на кожата и подкожието във външния ушен канал. В някои случаи възпалението на ушния канал може да засегне и тъпанчевата мембрана (тъпанчето). Последното е известно като мирингит. Това е медицински проблем и трябва да се третира по правилния начин, за да се гарантира, че няма да има по-нататъшни увреждания.
Причини за възпаление на ушния канал
- Микротравма - С този термин се описват незначителни наранявания на кожата, причинени например от стриктно почистване на ухото с памучен тампон, което уврежда дермата на ушния канал.
- Сенсибилизация на кожата (алергична реакция) - Тя може да бъде причинена от някои шампоани и други химически агенти като лакове за коса и сапуни.
- Повишено вкостяване (екзостози на ушния канал)
- Хронична инфекция на средното ухо
- Заболявания, водещи до имунен дефицит - например невродермит, псориазис и захарен диабет
- Неправилна грижа за ушите и слуховите апарати
Носителите на слухови апарати трябва да знаят, че носейки слухов апарат, те затварят ухото, като по този начин улесняват разпространението на инфекциите. Затова е важно редовно да почиствате ухото си от образувалата се ушна кал и насъбралата се влага. Освен това редовно почиствайте слуховите си апарати, за да сте сигурни, че всички бактерии са отстранени. При поставяне на слухов апарат аудиологът следва да Ви запознае с процедурата за почистване, която е необходимо да бъде стриктно следвана с цел предотвратяване на потенциални инфекции.
Симптоми на външен отит
Възпалението на ушния канал отначало може да се усеща като сърбеж, последван от силна болка в ухото, особено при дъвчене или при притискане на външното ухо. Аналогично, предаването на звука в ухото може да бъде нарушено, което води до приглушено и неясно възприемане на звуците. Често външният отит е съпроводен от подуване или запушване на ушния канал поради натрупване на слуз. При тази форма на възпаление на ушния канал може да се направи разграничение между типа с изтичане на слуз (секрет) и сухия вариант (кожни люспи). В редки случаи може да бъде засегната и съседната костна тъкан, което може да доведе до разрушаване на околните нерви в областта на черепа.
Диагностика на възпаление на ушния канал
Обикновено първата стъпка е преглед на ушния канал, за да се установи дали има очевиден абсцес или наличие на гной. Също така, като се издърпа назад външното ухо, следва да се установи наличието на болка. При всички случаи трябва да се направи консултация със специалист по УНГ за поставяне на диагноза. Ако е необходимо, трябва да се извърши почистване на ушния канал (ушна микроскопия), намазка и/или изследване на слуха.
Достатъчно е да си запишете час при аудиолог или специалист по УНГ (уши, нос и гърло) и те ще направят необходимите изследвания. Те също така ще могат да Ви посочат следващите възможни стъпки и начините, чрез които да се гарантира, че възпалението ще изчезне напълно.
Терапия при възпаление на ушния канал
Очакваният резултат от лечението на възпаление на ушния канал е намаляване на отока и възстановяване на нарушения слух - съответно намаляване на трайното увреждане на слуха. Най-напред ушният канал трябва да се почисти. В случай на неубедителен резултат възпалението трябва да се лекува с медикаментозни соли или кремове. В тежки случаи може да се наложи да се предпише серия от антибиотици. В повечето случаи обаче външният отит се лекува консервативно, а в определени случаи - хирургично.
Възпаление на ушния канал и носене на слухов апарат
Много хора смятат, че когато страдат от това болестно състояние, не могат да носят слухови апарати. Това е така, защото поставянето на външен предмет в ухото може да причини инфекции и да бъде болезнено преживяване за потребителя. Препоръчително е пациентите да получат подходящо за техния случай лечение и да изчакат няколко седмици, преди да започнат да носят слухов апарат. Това означава, че като цяло те няма да могат да чуват достатъчно добре, докато лечението не бъде завършено. В дългосрочен план обаче това се оказва благоприятно, тъй като ограничава допълнителната болка и възникването на потенциални инфекции.